Постинг
26.05.2010 16:13 -
Четвъртото тяло е менталното
Подобно на астралното тяло, в което има желания, в менталното тяло съществуват мисли - безброй противоречиви мисли, цяла тълпа мисли и всяка мисъл утвърждава себе си като цялост, всяка мисъл ви владее така, както ако тя беше цялото. И така, напрежението в четвъртото тяло е породено от мислите. Да си без мисли - не на сън, не в безсъзнателното състояние, а да останеш съзнателно без мисли - това е здравето, благополучието на четвъртото тяло. Но как можеш да нямаш мисли?
Всеки миг възникват нови мисли. Ежеминутно нещо от миналото ви влиза в конфликт с нещо в настоящето. Бил сте комунист, а сега сте католик и вярвате в нещо друго, но старото все още остава. Можете да станете католик, но не можете да отхвърлите комунизма си. Той остава във вас. Мислите може да бъдат сменени, но отхвърлените мисли остават и чакат. Не можете да ги забравите. Те проникват вътре във вас, отиват в подсъзнанието. Няма да ви се покажат, защото сте ги отхвърлили, но остават и чакат удобен момент. И такъв момент идва. Дори в рамките на същото денонощие ще дойде момент, когато отново ще станете комунист, а после пак ще се превърнете в католик. И тъй ще е без край - натам и насам и в резултат - само объркване.
И тъй, за менталното тяло напрежението е смущение, породено от противоречиви мисли, противоречиви преживявания, противоречиви очаквания. В крайна сметка се явява заблуждаващ се ум. И този ум още повече ще се обърка, ако се опита да се измъкне от объркването, защото от заплетено състояние не може да се стигне до яснота.
Вие сте в объркване. Духовните търсения създават ново измерение на объркването ви. Към всичките предишни неясноти се добавят нови. Срещате един гуру, после друг, и всеки от тях ви донася нови смущения. Към съществуващото досега се добавя ново объркване и става истинска лудница.
Ето какво се случва в четвъртото, менталното тяло. Смущението поражда напрежение.
Как може да се излезе от състоянието на объркване? Можете да престанете да се смущавате само ако не отричате една мисъл заради друга, ако изобщо нищо не отричате - не отричате комунизма в полза на религиозността, не отричате Бога в полза на философията на атеизма. Ако приемете всичко, което мислите, и не е нужно да правите избор, напрежението изчезва. Ако през цялото време избирате, вие непрекъснато увеличавате напрежението.
Осъзнаването трябва да е без избор. Трябва да осъзнавате целия си мисловен процес, цялата обърканост. Щом го осъзнавате, ще разберете, че всичко е една бърканица. Не трябва да се избира, трябва да се разруши целият дом. И щом опознаете, че това е просто една главоблъсканица, домът може да бъде разрушен във всеки един момент. Няма да има нищо трудно.
Затова започнете с осъзнаване на целия си ум. Не избирайте, останете извън избора. Не казвайте: "Аз съм атеист" или "Аз съм вярващ". Не твърдете: "Аз съм християнин" или "Аз съм индус". Не избирайте. Просто вижте, че понякога вярвате в бога, а понякога - не, понякога сте християнин, а в друго време - комунист, понякога светец, а понякога грешник. Понякога ви привлича една идеология, понякога друга, но всичко това са капризи.
Осъзнавайте напълно това. Моментът, в който разберете процеса на работа на ума си, ще стане момент на неотъждествяване. Тогава вие преставате сте едно с ума си. За пръв път ще се опознаете като съзнание, не като ум. Умът става обект за вас. Подобно на вашето възприемане на околните хора или мебелите в стаята, ще започнете да възприемате и осъзнавате ума си, умствените процеси. Ще станете самото осъзнаване, без да се отъждествявате с ума.
Цялата трудност с четвъртото, менталното тяло, се състои в това, че ние се отъждествяваме със своя ум.
Когато заболее тялото ви и ви кажат, че сте болни, не се обиждате, но ако заболее умът ви и ви кажат: "Разсъдъкът ви е болен, вие май се побърквате", се оскърбявате. Защо?
Когато някой ви каже, че тялото ви е болно, чувствате, че сте му симпатични. Но ако ви намекнат, че не всичко ви е наред с главата, че сте неврастеник, "малко мръднал", тогава се оскърбявате, защото отъждествява-нето с ума е много по-дълбоко, отколкото с тялото.
Може да се чувстваш отделен от тялото. Можеш да кажеш: "Това е моята ръка". Но не може да се каже: "Това е моят ум", тъй като смятате, че "моят ум, това съм аз". Можете да ми позволите да оперирам тялото ви, но няма да ми позволите да направя операция на мозъка ви. Ще прецените, че е прекалено рисковано. Ще загубите свободата си. Отьждествяването с ума е по-дълбоко. Той става самите нас. Ние не познаваме нищо извън пределите на ума, затова се отъждествяваме с него.
Но познаваме нещо извън пределите на тялото -ума. Ето защо съществува възможността за неотъждествяване с тялото. Но по-далеч от ума не познаваме нищо. Само ако започнете да опознавате мислите си, ще успеете да разберете, че умът е само един процес, натрупване: механизъм, склад, компютър на миналите ви преживявания, на миналите ви навици и предишни знания. Той не сте вие, можете да съществувате и без него, умът може да се оперира, да се промени, да се извади от вас.
Вече се появиха и нови възможности. Някой ден умът ви може да бъде присаден на друг човек. Както присаждат сърце, рано или късно ще присадят и памет. Тогава умиращият няма да умре напълно. В крайна сметка, неговата памет може да бъде спасена и присадена на новородено. И детето ще получи цялата памет на този човек. То ще разсъждава за преживявания, които не е изпитало. Ще знае всичко, което е знаел умрелият, защото целият му ум е предаден на детето.
На нас това ще ни се струва опасно и ние очевидно няма да допуснем да се случи, за да не загубим личността си. Та това си е нашият ум. Но за мен в тази хипотеза се крият големи възможности. Може да се роди ново човечество.
Ние сме в състояние да осъзнаваме ума си, защото той не сме ние, не е "аз"-ът. Умът ми е част от тялото, подобно на бъбреците. Както могат да ми присадят нов бъбрек и аз ще остана същия човек, без никакви изменения, така ще мога да живея и с присаден ум, без нещо да се измени. Ще продължавам да съм предишния "аз", но с добавка на нов ум. Умът също е механизъм. Но поради отъждествяването ни с него възниква напрежение.
И тъй, в четвъртото тяло осъзнатостта е здраве, а неосъзнатостта е болест: осъзнаването е ненапрегнатост, а неосъзнаването поражда напрежение. Заради мислите, заради отъждествяването ви с тях, вие продължавате да живеете в мислите си и да създавате бариера между себе си и екзистенциалното си битие.
Можете да достигнете до цветето, но няма никога да го разберете, защото ще мислите за него. Цветето ще увехне, а вие ще продължите да мислите за него. Мисленето е създало стена между вас и опита - уж изглежда прозрачна, но това е само илюзия за прозрачност. Например, вие ме слушате. Но е възможно в действителност да не слушате. Ако мислите за това, което говоря, вие сте престанали да ме слушате. Тогава вие или избързва-те, или закъснявате, но не сте с мен. Или повтаряте наум миналото или виждате бъдещето, проектирано чрез миналото, но и двете са различни от това, което казвам.
Възможно е дословно да повторите това, което съм казал. Механизмът в главата ви записва всичко. Тогава ще ми възразите: "Ако не съм слушал, как бих могъл да повторя всичко?" Но магнетофонът не ме слуша. Умът ви работи като машина. Не е важно дали присъствате или не. Вие не сте необходими. Можете да мислите и пак да слушате. Умът - четвъртото, менталното тяло -се е превърнал в препятствие.
Между вас и действителността съществува бариера. Щом я докоснете, се отдалечавате от истинското усещане. Щом започнете да се вглеждате и си отивате. Хващам ръката ви. Това е нещо екзистенциално. Но вас в този момент може да ви няма. И вие сте изпуснали случването. Узнали сте, докоснали сте се и сте почувствали, но сте били заети с мислите си.
В четвъртото тяло е необходимо изцяло да осъзнаете своя мисловен процес. Не да се избира, не да се решава, не да се обсъжда - просто да се осъзнава. Ако сте осъзнали нещо, не се отъждествявате с него. А неотьж-дествяването с механизма на ума води до липса на напрежение.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8
Архив