Постинг
26.05.2010 16:10 -
Шестото тяло е космическото
Напрежението е между вас - вашите усещания за индивидуалност или ограниченост - и неограничения космос. Даже на петото стъпало вие сте затворени в духовното си тяло. Вие сте личност. Тази "личност" поражда напрежение в шестото тяло. И за да постигнете ненапрегнатото съществуване в космоса, за да сте в хармония с него, трябва да престанете да бъдете индивиди.
Исус казва: "Този, който загуби себе си, ще намери себе си". Това твърдение е свързано с шестото тяло. До петото тяло то не може да бъде разбрано, защото не е рационално. Но от шестото нататък това е единствената възможна сметка, единствената рационална възможност - да изгубиш себе си.
Ние укрепваме, усилваме и кристализираме себе си. Тази кристализация, тази същност или индивидуалност може да се пренесе до петото тяло, но този, който настоява на индивидуалността, си остава там. На петото ниво се спират много духовни системи. Всички, които твърдят, че душата има индивидуалност, че тя се запазва и в освободено състояние ще остане индивидуалност -всяка такава система спира до петото тяло. В такава система няма концепция за Бога. Не е необходима.
Концепцията за бога се появява чак със шестото тяло. "Бог" означава космическа индивидуалност или по-точно казано, космическа не-индивидуалност. Това не е "аз съществувам", това е цялото, намиращо се в мен, което ми дава възможност да съществувам. Аз съм само точка, звено сред безкрайността на звената на битието. Ако утре слънцето не изгрее и мен няма да ме има. Аз също ще изчезна, пламъкът ще угасне. Аз съм тук, защото съществува слънцето. То е много далеч, но е свързано с мен. Ако умре Земята, както са умрели много планети преди нея, аз също няма да живея, защото животът ми е единен с живота на Земята. Всичко съществува във веригата на битието. Ние не сме островчета. Всички ние сме океана.
В шестото тяло единственото напрежение е усещането за индивидуалност, противопоставящо се на усещането на океана - състояние без граници, чувство за безначалност и безкрайност, усещане не "за мен", а "за нас". И това "ние" включва всичко. Не само хората, не само органичните вещества, а всичко, което е. "Ние" означава самото битие. И тъй, напрежението в шестото тяло е "аз"-ът. Как да изгубим "аз"-а, как да изгубим егото? Сега не можете да разберете това, но ако стигнете до петото няма да ви е трудно. Сега приличате на дете, което е привързано към играчката си и не може да си представи, че играчката може да се изхвърли. Но когато детството премине, играчката се изхвърля. Детето повече не се връща към нея. До петото тяло егото има много голямо значение, но след него се превръща в играчка, с която детето си е играло. Отхвърлете егото без затруднение.
Единственото затруднение може да се появи в случай, че сте достигнали петото тяло в резултат на дълъг процес, а не на внезапно просветление. Тогава е трудно напълно да се отхвърли "аз"-ът в шестото тяло. Затова след границите на петото тяло всички внезапни процеси помагат. До петото тяло постепенните процеси изглеждат по-леки, но след него вече са препятствие.
В шестото тяло възниква напрежение между индивидуалността и подобното на океан съзнание. Капката трябва да изчезне, за да стане океан. Всъщност, капката не се изгубва, само така й се струва. Напротив, в момента, когато капката изчезва, тя придобива целия океан. Капката не е изчезнала, просто се е превърнала в океан.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8
Архив
