Постинг
26.05.2010 16:23 -
След петото тяло попадате в друга област
В друго измерение. Движението от първото към четвъртото тяло върви от външното към вътрешното, от четвъртото към петото - отдолу-нагоре, от петото тяло движението е от егото към не-егото. Това е съвсем друго измерение. Става дума не за външно и вътрешно, изкачване или слизане. Въпросът е в "аз" и "не-аз". Цялата работа е в това - има ли център или няма.
До петото тяло човек няма център - разделен е на множество части. Чак в петото тяло има център, единство, цялостност. Но центърът става его. Сега този център ще бъде препятствие за по-нататъшния прогрес. Всяка крачка, която до момента е била крачка напред, се превръща в пречка. Налага се да изоставите всички мостове, които преминавате. Те са ви помогнали да се прехвърлите на другия бряг, но ако се привържете към тях, ще се превърнат в пречка,
В петото тяло е необходимо да се създава центърът. Гурджиев нарича този пети център кристализация. Вече няма слуги. Стопанинът е взел в ръцете си всичко и е станал истински стопанин. Събудил се е, върнал се е у дома. В негово присъствие слугите млъкват и пазят тишина.
Когато влезете в петото тяло, става кристализация на егото. Ето такова е по-нататъшното движение. И кристализацията трябва да се изостави. Да се изгуби в пустотата, в космоса. Само който има нещо, може да го загуби, затова да се говори за неегоистичност (липса на его) до петото тяло е нелепо и абсурдно. Вие нямате его, как може да го загубите. Или може да се каже, че имате много различни видове его. Всеки слуга има свое его, затова вие сте с мулти-его, вие сте мултиличности, мул-типсихологични, а не цялостни. ,
Не можете да се разделите с егото, защото го нямате. Богаташът може да се откаже от богатствата си, но не и беднякът. Той няма от какво да се отказва, няма какво да губи, но има бедняци, които си мислят за отказ. Богатият винаги се бои да се откаже, защото има какво да губи, а бедният винаги е готов да се откаже. Готов е, но няма от какво. Петото тяло е най-богатото. То е кулминация на всичко достъпно на човешкото същество. Петото тяло е връх на индивидуалността, връх на любовта, състраданието, на всичко достойно и красиво. Бодлите са изчезнали. Вече трябва да изчезне и цветето. И да остане само ароматът.
Шестото тяло е област на благоухание, на космически аромат. Няма нито цвете, нито център. Има окръжност, но няма център. Може да се каже, че всичко е станало център, или че няма център. Има само чувство за разпростиране. Няма раздвоеност, няма разделение, няма дори деление на "аз" и "не-аз", на "аз" и на "другите". Изобщо няма разделение.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8
Архив
