Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2010 16:15 - Сънищата са свързани основно с второто, етерното тяло
Автор: severen3 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 809 Коментари: 0 Гласове:
0



 Затова, когато говорим за сънищата, имаме предвид сънищата на етерното тяло. Но ако физическо­то ви тяло живее в напрежение, то може да породи мно­го сънища. Например, ако постите, възникват определен тип сънища. Те нямат отношение към етерното тяло. Етерното тяло носи свое напрежение. Ние позна­ваме етерното тяло само в сънищата и ако то е напрег­нато, сънищата се превръщат в кошмари. Даже на сън ще усетите напрежение, то ще ви преследва. Първото напрежение в етерното тяло е свързано с изпълнението на желанията ви. Всички имаме любовни сънища. Сек­сът е физиологичен, но любовта не е. Любовта няма нищо общо с физическото тяло. Тя е свързана с етерното тяло, но ако не е осъществена, може да страда и фи­зическото тяло. Необходимо е да се удовлетворяват нуждите не само на физическото, но и на етерното тяло. То чувства свой глад и също има нужда от храна. Тази храна е любовта. Ние мечтаем за любовта, но не обичаме. Всички мечтаят за любовта - каква трябва да бъде, кого да оби­чаме - и всички са разочаровани от нея. Ние или мечта­ем за бъдещето, или се огорчаваме в миналото, но нико­га не обичаме истински. В етерното тяло има и други напрежения, но любовта е едно от тях, което най-лесно можем да разберем. Ако можете да обичате в настоящия момент, тогава в етерното тяло не се създава напреже­ние. Но не сте в състояние да обичате в момента, ако предявявате към любовта изисквания, очаквания и усло­вия, защото изискванията, очакванията и условията са свързани с бъдещето. Настоящето е извън пределите на нашите определения. То е такова, каквото е. Но за бъ­дещето може да имаме очаквания. Любовта също се е превърната в "трябва да бъде". Можете да обичате в настоящето само тогава, когато любовта ви е без очак­вания и изисквания, когато е безусловна. Не е възможно да обичаш в настоящето, ако лю­бовта ти е насочена само към един човек и към никой друг. Ако любовта ви е отношение, а не състояние на ума, не можете да обичате в настоящето, защото в нея има едно много съществено условие. Ако кажа, че мога да обичам само теб, когато теб те няма аз няма да оби­чам. Двадесет и три часа ще съм нелюбящ и само един час, когато съм с теб, ще съм любящ. Това е невъзмож­но! Не може в един момент да обичаш, а в следващия вече да не обичаш. Ако си здрав, здрав си през всичките двадесет и четири часа в денонощието. Не е възможно да си здрав един час, а останалите двадесет и три часа да си болен. Здравето не е взаимно отношение, здравето е състояние на битието. Любовта не е взаимоотношения между двама ду­ши. Тя е състояние на ума вътре в нас. Ако обичате, вие обичате всички. И не само хората, но и предметите. Лю­бовта преминава от вас в предметите. Даже когато сте сами, когато няма никой до вас, вие обичате. То е по­добно на дишането. Ако се закълна, че ще дишам само когато съм с теб, в резултат ще умра. Дишането не е взаимоотношение, то не е свързано с никакви отноше­ния. И за етерното тяло любовта е като дишане. Тя е не­говият въздух. Тъй че или обичате, или не обичате. Този тип любов, който човечеството е измислило, е много опасен. Дори болестите не са донесли толкова нещастия, колкото тъй наречената любов. Цялото човечество е болно, поради това грешно разбиране на любовта. Ако сте в състояние да обичате и бъдете любящи независимо от никого, тогава второто ви тяло ще изпит­ва благополучие, положителна непринуденост и лекота. Тогава няма да има нощни кошмари. Сънищата ще се превърнат в поезия. Тогава става нещо с второто ви тяло и неговият аромат изпълва не само вас самите, но и дру­гите. Където и да сте, ароматът на вашата любовта се разпространява. И разбира се, той предизвиква ответна реакция, ответен отзвук. Истинската любов не е его. Егото винаги изисква власт, дори когато обичате, защото любовта ви не е ис­тинска, а е проява само на част от егото ви. Тогава ва­шата любов неизбежно ще е насилствена. Когато обича­ме, проявяваме истинска жестокост, своего рода война. Баща и син, майка и дъщеря, мъж и жена - те не обичат истински, а са се превърнали във врагове. Те постоянно воюват, и когато не воюват, казваме, че се обичат. Оп­ределението е отрицателно. Между двете битки има прекъсване, примирие. Но в действителност, между две войни няма възможност за истински мир. Тъй наречени­ят мир е само подготовка за предстояща война. Между мъжа и жената няма нито мир, нито любов. Промежду­тъкът, който наричаме любов, е само подготовка за следващата схватка. Ние смятаме, че между две заболя­вания сме здрави, а между две сражения - обичащи. То­ва не е любов. То е само почивка между две битки. Не е възможно всичките двадесет и четири часа в денонощи­ето да се сражаваме, затова и в някои моменти почваме да обичаме противника си. Любовта никога не е отношение, тя е вътрешно състояние. Ако любовта идва като състояние, тогава второто ви тяло - етерното, става леко и ненапрегнато. То е отпуснато. Има и други причини за напрежение на второто тяло, но аз говоря за това, което може лесно да разберете. Тъй като считаме, че познаваме любовта, мо­жем да си поговорим за нея.    


Тагове:   тяло,   основно,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: severen3
Категория: Лични дневници
Прочетен: 67213
Постинги: 80
Коментари: 17
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930