Постинг
26.05.2010 16:28 -
Трансцеденция на седемте тела
Има различни методи, които могат да ви помогнат да опознаете всяко от тях.
Започнете от физическото и тогава ще ви се открие всяка следваща крачка. Щом почнете да работите с първото тяло, ще добиете представа за второто. Затова започнете от физическото. Усещайте го, осъзнавайте го във всеки момент. И не само външно. Тялото може да се усеща и отвътре. Аз усещам ръката си такава, каквато я виждам отвън, но имам и вътрешно усещане за нея. Като си затворя очите и не я виждам, остава вътрешното усещане, че там нещо има. Осъзнавайте тялото си не само такова, каквото го виждате отвън. Очите няма да ви заведат вътре. Вътрешното чувство е съвсем друго.
Когато за пръв път усетите тялото си отвътре, ще разберете какво е да си вътре в тялото. Като го виждате само отвън не може да узнаете тайните му, защото познавате само външните му очертания, както го виждат другите. Ако виждам тялото си отвън, аз го познавам такова, каквото го виждат другите, а не каквото е за мен. Вие виждате ръката ми и аз я виждам. Това е нещо обективно. И вие, и аз я познаваме еднакво. Но по този начин ръката не може да се опознае вътрешно. Тя е станала обществена собственост. Познавате я, и аз я познавам.
Само като я видя отвътре, тя ще стане моя, а това не може да се сподели. За вас не е достъпно моето усещане за ръката ми отвътре. Само аз го познавам. Тялото, което познаваме, не е нашето тяло. То е обективно и познато на всички. Лекарят може да го изследва в лабораторията си, но това не е вашето тяло. Само личното знание може да ви води навътре, общодостъпното не може. Ето защо нито физиологията, нито психологията, занимаващи се с наблюдения отвън, не довеждат до опознаване на вътрешните ни тела. Опознато е само физическото тяло.
От това са възникнали много дилеми
Човек се чувства прекрасен отвътре, но ние можем да го принудим да повярва, че е уродлив. Ако всички до един считаме, че е такъв, на него също му се налага да се съгласи с нас. Но никой не се усеща гаден отвътре. Вътрешното усещане е винаги усещане за красота. А външното усещане дори не е чувство. То е просто мода, критерии, натрапени отвън. Човек, прекрасен за едно общество, може да е уродлив за друго; може да бъде красив в един момент на историята, а в друг момент да не е такъв. Но съкровеното ни чувство е винаги усещане за красота и ако нямаше външни критерии, нямаше да съществува и уродливост. Ние носим фиксиран образец за красота. Оттук и делението на красиво и безобразно. Ако всички ослепеем, няма да има уроди. Всички ще са красиви.
Затова първата крачка е да усетим тялото си отвътре. В различните ситуации тялото отвътре се усеща различно. Когато сте влюбени имате едно усещане, когато ненавиждате, вътрешното чувство е съвсем друго. Попитайте Буда, той ще отговори: "Любовта е красота", защото знае вътрешно, че когато обича е прекрасен. Когато възниква ненавист, гняв, завист, вътре у вас се появява нещо, което предизвиква усещането за безобразие. Затова се усещате различни при различни обстоятелства, в различни моменти и състояния на ума.
Усещането за мързел е различно от чувството за активност, съвсем друго е усещането, когато ви се спи. Тези разлики трябва добре да се познават. Само тогава ще успеете да се запознаете с вътрешния живот на тялото си. Тогава ще узнаете вътрешната история и вътрешната география на самия себе си в детството, юношеството, старостта.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8
Архив
