Постинг
26.05.2010 15:55 -
Много е удобно да се разделиш на две
На тяло и на себе си. Но в момента на разделянето правиш погрешна стъпка. И докато не се върнеш назад и не промениш първата си стъпка, много животи ще бродиш и ще се скиташ и от това няма да излезе нищо, защото една погрешна стъпка влече след себе си нови, все погрешни стъпки. Така че започвай от правилното начало.
Помни, че ти и тялото ти не сте две, а едно. "Две" е просто за удобство. На съществуването му е достатъчно и едно. Да се разделиш на две е изкуствено. В действителност, ти чувстваш, че си единен, но когато започнеш да размишляваш над това, възниква проблем. Когато на тялото ти се причини болка, не смяташ, че ти и тялото ти сте различни. Усещаш единството с тялото. И едва след това, когато започнеш да размишляваш, вие се разделяте.
В настоящето няма разделения. Ако ти опрат нож до сърцето, не чувстваш разделение. Не мислиш, че сега ще убият тялото ти, а не теб. Едва по-късно, когато случилото се стане част от паметта ти, размишляваш над него. Тогава можеш да кажеш, че са щели да убият тялото ти. Но в оня момент не би могъл да го кажеш така.
Когато чувстваш, ти усещаш единство, когато мислиш, започваш да разделяш. Така се създава врагът. Ако ти не си тяло, възниква борба. Поражда се въпрос: "Кой е господар? Тялото или аз?" Тогава егото се чувства засегнато. И ти започваш да потискаш тялото. А това означава да потискаш себе си. Когато се бориш с тялото си, ти се сражаваш със самия себе си. Възниква объркване. И всичко това е самоубийствено.
Дори и да се стараеш, не можеш истински да потиснеш тялото си. Нима можеш с дясната ръка да потиснеш лявата? Те изглеждат отделни, но в тях тече една и съща енергия. Ако действително бяха отделни, тогава щеше да е възможно потискането, и не само потискане, но и пълно унищожение. Но ако и в двете тече една и съща енергия, как може дясната ръка да потисне лявата? Това прилича на играта "на ужким". Мога да натисна с дясната си ръка лявата и да се преструвам, че дясната е победила, но в следващата минута мога да вдигна лявата си ръка - нищо не я спира. Ние всички играем тази игра. Играем я постоянно. Понякога ти побеждаваш секса, понякога - той тебе. Това се превръща в омагьосан кръг. Сексът не може да се потисне. Може да се трансформира, но не и да се потисне.
Начало, при което разграничаваш себе си от тялото си, води към потискане. И ако искаш трансформация, не започвай с разделяне. Трансформацията се поражда само от разбирането на цялото като цяло.
Потискането произлиза от погрешната представа за цялото като сбор от отделни части. Щом знам, че и двете ръце са мои, тогава е глупаво да потискам едната. Самото усилие е абсурдно: кой кого трябва да потиска? Кой с кого трябва да се сражава? Ако не се чувстваш притеснен в тялото си, ако се усещаш леко и непринудено, можеш да направиш първата крачка в правилната посока. Тогава няма нито разделяне, нито потискане.
Ако отделяш себе си от тялото си,oт това автоматично произтичат много неща. Колкото повече потискаш тялото си, толкова по-дълбоко е разочарованието ти, защото всъщност потискането е невъзможно. Може да се сключи временно примирие, но после пак ще претърпиш поражение. И колкото по-голямо е отчаянието ти, толкова по-голямо е разделението, толкова по-широка е пропастта между теб и тялото ти. Започваш да изпитваш враждебност към него. Струва ти се, че тялото е много силно, затова не можеш да го потиснеш. И тогава решаваш: "От днес още по-упорито ще се боря с него!"
Ето защо казвам, че всичко си има логика. Ако се започне с грешна предпоставка, до самия край няма да се постигне нищо. Всяка борба води до друга борба. Умът мисли: "Тялото е много силно, а аз съм слаб. Ще се наложи по-силно да го потисна." Или обратното: "Нужно е да се отслаби това тяло." Всички аскети са правили опити да направят тялото по-слабо. Но колкото по-слабо е то, толкова по-слаб си и ти. Между теб и тялото винаги се запазва относително равновесие на силите.
Щом отслабнат силите ти, изпитваш по-голямо разочарование, защото сега по-лесно можеш да бъдеш победен. И нищо не можеш да направиш - колкото си по-слаб, толкова по-малки са шансовете ти да преодолееш притеглянето на тялото и толкова повече усилия се налага да приложиш, за да победиш. Затова, преди всичко, не трябва да се мисли с формулите на разделението. Подобно разделяне - на физическо и духовно, на материално и ментално, на съзнание и материя - е просто една грешна езикова постановка. Цялата безсмислица е породена от езика.
Искаш на твоя въпрос да отговоря с "да" или "не". Човек не запазва неутрално отношение. Неговото "да" винаги е абсолютно, неговото "не" - също. Нито в един език няма неутрална дума, затова де Боно измисля нова дума: "по". Той предлага да се използва "по" като неутрална дума.
По значи - "Аз изслушах твоята гледна точка. Не казвам нито да, нито не." Използвайте думата "по" и ще се измени възможността ни. "По", разбира се, е изкуствена дума, която де Боно заимства от поезията и която означава хипотетична възможност. Тя е неутрална дума, в която не присъства оценка, порицание или поощрение; не присъства никакво обстоятелство "за" или "против".
Оскърбяват те, отговори им: "по". Усетете вътре в себе си разликата. Една дума може много да те промени. Отговаряйки "по", ти сякаш казваш: "Чух те. Сега знам как се отнасяш към мен. Може да си прав, но може и да грешиш. Аз не давам никаква оценка."
Езикът поражда разделение. Даже великите мислители създават неща, които не съществуват. Попитайте ги: "Какво е умът?", те ще отговорят: "Той не е материя". Попитайте ги: "Какво е материята?", те ще отговорят: "Не е ум." Нито умът, нито материята са познати. Философите определят материята чрез ума, а ума - чрез материята. Източниците си остават неизвестни. Това е абсурдно, но така ни е по-удобно, вместо просто да признаем: "Не знам. Нищо не ми е известно по въпроса".
Когато кажем: "Умът не е материя", ние се успокояваме, защото нещо сме определили. Но това нищо не ни обяснява. И умът и материята остават все така непознати за нас, но да се каже: "Не знам", би било твърде разтърсващо за егото. В момента на разделянето ни се струва, че ставаме господари на това, за което нямаме и най-бегла представа.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8
Архив
